ВРЕТЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕТЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от вретено (в 1, 2 и 6 знач.). Мама смирено ме прекръсти,.., смали пламъка на лампата и приклекнала на дъските, безшумно завъртя вретенцето между дългите жълти пръсти на ръката си. П. Михайлов, ПЗ, 5-6. Наклала Ненка седенкя. / До сека мома и момче — / до Ненка дори двамина: / един й дръжи вретенце, / други й дръжи клъбенце. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 353. Мене ма, буле, излъга / ено ми черно циганче / за ена хурка писана, /

за ено писано вретенце. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 72. Пролетниците са пуснали едни вретенца, да ти е драго да ги гледаш.