ВРЕЩЯ̀

ВРЕЩЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. врещя̀л, -а, -о, мн. врещѐли, несв., непрех. 1. За коза — издавам рязък, пресеклив глас; вряскам, врякам. Врещеше козата, тропаха с копитата конете в обора, а в подземието ковачът Сотир удряше с млат върху наковалнята — все нещо се поправяше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. Козата се губеше между храстите, ярето тичаше подире ѝ и врещеше, щом я загуби. К. Калчев, ПИЖ, 47. Една коза с превързан крак богобоязливо чоплеше по трънаците и врещеше нервно. Елин Пелин, Съч. II, 111.

2. Разг. За човек — издавам рязък глас, викам силно обикн. при изживяване на някакви чувства; вряскам, врякам, крещя. Децата тичаха наоколо и врещяха с всичка сила. // Разг. Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; вряскам, врякам. Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена,.., сопна ѝ се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората! Ст. Марков, ДБ, 68. Мъничка девойчица,.. на влажний пол седешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло. С. Радулов, ГМП (превод), 181.

3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми? Ст. Марков, ДБ, 126. — Каквото и да направя, каквото и да кажа — все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!... П. Вежинов, НС, 237.

Списък на думите по буква