ВРИС —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРИС, врѝсът, врѝса, мн. врѝсове и врѝсьове, след числ. врѝса и врѝся, м. Диал. 1. Извор, където се налива вода. Животът на старците им изглеждаше по-значителен и по-съществен там, в Манастър, в горите,.., във врисовете, пресипани по полегатите склонове към морето. Н. Инджов, ПП, 129. Торнала мома на врис на вода. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 151. Пашовото сиво стадо, / мостове бе возлюляло, / врисове бе возмушило. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 119. Видели са сме, малеле, / на студените врисюве. Нар. пес., СбНУ ХIV, 40.

2. Кладенец. Татко ми гърци убиха, / и го на врис фърлиха, / останахме сираци. Нар. пес., СбНП I, 151.

— От гр. βρύση 'извор, чешма'.