ВРОГОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРОГОВЀН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от вроговя се като прил. Който се е превърнал в рогово вещество. При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра. Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите. Ц. Пешев и др., ФБ, 27.