ВРОДЀН

ВРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който съществува от рождение; приро̀ден. Вродена дарба на психолог и дълга търговска опитност бяха научили татко Пиер да разпознава веднага и безпогрешно основните качества на хората. Д. Димов, Т, 57. Не само хубост, и вродена интелигентност имаше в тая българомохамеданка. Б. Несторов, АР, 202. — Един вроден талант,.., все трябва да се изучава, да се упражнява. Елин Пелин, Съч. IV, 118. Но тия черти в характера му се уравновесяваха от вродено благородство на сърцето. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 61. Вроден порок на сърцето.

— Друга (остар.) форма: врождѐн.

Списък на думите по буква