ВРУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; вру̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Връчвам. Кучарът ѝ вручи писмо, което я задължаваше да плаща на ближния касиерин на княза количество на пари колкото бяха доволни за прехраната на старите. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 116. А като влезе в Йерихон,.., приказа притчата за богатия, който като вручи на десетте си слуги по една мнаса, след връщането си награди сякого според достойнството му. Н. Михайловски, ССИ (превод), 154. На следующия ден, на Арахангеловден (8 ноемврий 1204), кардинал Лъв тържествено помаза Йоана на българското царство, като му тури на главата царската корона и като му вручи скиптрът. Р. Каролев, УБЧИ, 41. вручвам се, вруча се страд.