ВРЪВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪВ, връвта̀, мн. въ̀рви, ж. 1. Няколко усукани в едно дебели нишки от коноп, вълна, памук и под., с които се връзва нещо. Яката от конопената му риза се държеше привързана на врата с две дебело вплетени бели, конопени върви. М. Георгиев, Избр. разк., 151. Като сянка минаваше и монах с продълговата плоска шапка и с бяла връв през расото наместо колан. Й. Вълчев, СКН, 298. Разкрои [бащата] цървулите. Проби им внимателно дупчици с длетото. Наниза им върви с едно дряново шило. Затегна хубавичко вървите и цървулките бяха вече готови. Г. Русафов, ИТБД, 118. Младежите излязоха с брадви още сутринта да изострят колчета,.., пък девойките останаха да обходят домовете да насучат върви за лесите. Ил. Волен, МДС, 166.

2. Наниз от дребни еднородни предмети (чушки, мъниста, пари и др.). Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки. М. Яворски, ХСП, 55. — Да оставим вървите с гъби и да идем за малини — казах аз. Ст. Загорчинов, ДП, 166. Дядо Лулчо Алтъна, бе се оженил на младото си време за сираче, което му донесе връв алтъни. Ил. Волен, МДС, 141. Разтлал сив козяк на земята, стар каракачанин,.., продава върви маниста. К. Константинов, ПЗ, 14.

3. Диал. Върволица, керван. Тене ле, до мой бащица! / .. / Идат си купци за жито, / четири върви камили, / още четири катъре. Нар. пес., СбНУ II, 74.

◊ Пъпна връв. Анат. Шнуровиден орган, който съдържа кръвоносни съдове и свързва плода с плацентата по време на бременност.