ВРЪВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ВКА ж. Диал. Не много дълга връв за връзване. Тръгвам след него и аз и кой знае защо се прехвърляме сега у тях, като мъкнем, разбира се, и шейната за връвката ѝ. Д. Бозаков, ДС, 44-45. От смущение аз дърпах връвката на обувката и я скъсах, без да искам. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 48.