ВРЪВЧЍЦА

ВРЪВЧЍЦА ж. Умал. от връв (в 1 знач.). Отпред на челото си конят носеше нанизани на кожена връвчица едри сини мъниста. Ст. Сивриев, ПВ, 130. Едно увиснало, вързано с връвчица тенекено газениче се кандилкаше на вратата. А. Каралийчев, ЛС, 35. Горе, на баира, той отвърза кучето и прибра връвчицата във външното отделение на чантата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 472.

Списък на думите по буква