ВРЪЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЪЗ, връ̀зът, връ̀за, мн. няма, м. Диал. Плод на овощно растение, току-що оформил се и още неузрял; завръз. Крушите и ябълките бяха вече прецъфтели. Богат връз се гушеше в новия едва разперил се листак. Т. Харманджиев, КЕД, 145. Имаме дърво ябълка / в нашата горна градинка, / девет е годин станало / цвят цъфти, връз не завръзва. Нар. пес., СбГЯ, 101.
— Друга форма: враз.
ВРЪЗ предл. Диал. 1. За посочване на място, върху чиято повърхност се намира, върши или на чийто фон се проявява нещо; върху, на, въз. Под кунустаса, връз стар асър, е постлана шарена, поизлиняла от времето черга. Т. Влайков, Съч. II, 207. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. Й. Йовков, ВАХ, 143. Те се смълчаха и продължиха да се клатушкат връз морните коне. А. Христофоров, А, 180. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии. Д. Спространов, С, 218. Той свърши и сложи крак връз крак, готов да слуша. Ст. Дичев, ЗС I, 120.
2. За посочване на мястото или обекта, към чиято повърхност се насочва действието отгоре надолу; върху, на, въз. Бръчков с бързината на мълнията дигна пушката,.., и я свали със страшна сила връз главата на неприятеля. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Райка, щом чу отговора на дяда си отзадѝ вратата,.., припадна ѝ и, без да сети как, спусна се в килера, тръшна се връз ковчега .. и захълца със задавен плач. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 132.
3. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; въз, нагоре, по. Вълчицата прегази реката, няколко пъти се спира отсреща и без да бърза, тръгна по една пътечка връз баира. Ем. Станев, К, 34.
4. За посочване на обекта, срещу който е насочено някакво действие; срещу, върху, въз. В Кюселерския боаз три пушки изгърмели връз него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 60. // За посочване на лицето, срещу което се проявява лошо отношение. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните, и думи неприветни / като светкавици се мятаха връз тях. П. П. Славейков, КП III, 34.
5. За посочване на нещо, на основата на което се създава, изгражда, оформя друго нещо; върху. Аз извадих из пазвата тескерето си и го погледнах. То беше извадено връз друг човек, на мое име. Ив. Вазов, Съч. VII, 147. За първи път се уплаши от християнството, което пред тая схлупена, но бликаща живот обител му се представи като някакво неизкоренимо растение. Търгай, търгай от земята, а то пуска повече филизи и се укоренява и в най-каменливата почва и дори връз основите на най-силни крепости. Й. Вълчев, СКН, 346.
6. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за означаване на наличие, съществуване, натрупване на голямо количество еднакви предмети на едно място; върху, въз. Виждал ли си му старите потури. Кръпка връз кръпка са. Кр. Григоров, ТГ, 23. — Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата ѝ, слугини, рокли връз рокли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, З, бр. 5420, 2. От три години писмо ми пише, писмо връз писмо: Ела ми на гости, баджанак, ела ми постой неделя-две, да видиш каква къща съм си направил и как съм се нагласил. Чудомир, Избр. пр, 252. Всичко през последните три часа стана тъй бързо, че впечатленията са се запечатали в паметта ми не последователно, а в някаква бъркотия, като снимки, нащракани от неопитен фотограф една връз друга. Б. Райнов, ГН, 13. // За означаване, че множество от еднакви предмети или хора се струпва в надпревара на едно място; върху, въз, след. Налитаха [косовете] един връз друг, кълвяха се, та перушина хвърчеше. М. Кюркчиев, ВВ, 129.
7. За посочване на обекта, към който е отправено или съсредоточено действието при глаголи, съществителни или глаголни изрази като: а) Работя, мисля, говоря, разисквам, споря, двоумя се и под.; върху,
на, въз. Подвоихме се тогаз връз това: дали ще да е навремно да изнесем на бял свят тогизка епизод или ще бъде по-добре да го спрем и да се смълчим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 87. б) Действам, упражнявам влияние (надзор, насилие) налагам се и под.; върху, на, над, въз. Властта на архимандрита, що чувствуваше да се налага връз всяко негово желание и връз всяка помисъл за действие,.., вече години наред го подтискаше. Ст. Дичев, ЗС I, 67. в) Критика, подигравка, подбив, проклятие и под.Според нас е очевидно, че то [поведението] може да се обясни само с положението, което заемаше редакторът му и което го караше да постегва юздите на критиката връз делата на "силните", за да не се проявява с всичка,.., сила и енергия. Д. Благоев, ЛКС, 89.
— Други форми: враз, вроз.