ВРЪЗВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ЗВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от връзвам¹ и от връзвам се. Ръководството на стопанството научи едва вчера от вестниците за един скоростен метод за връзване на снопи и реши да го постави за приемане от кооператорите в навечерието на жътвата. И. Петров, НЛ, 249. Раковски посочи с ръка побития в пясъка кол за връзване на лодки, който отстоеше на четири-петстотин метра. Ст. Дичев, ЗС I, 214-215. Вестникът, който бил на самоиздръжка,.. се печатал в най-нехигиеничната печатница. Редакторите били задължени да дежурят при връзването и коригирането на страниците. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 118.

ВРЪ̀ЗВАНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от връзвам².