ВРЪЗВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЪЗВА̀ЧКА1 ж. 1. Жена, която връзва снопи по време на жътва. Малкото Смолнишко поле, което до преди няколко дни беше оживено от ритмичното и шумно тракане на жътварките и веселите подвиквания, бодри песни и смях на връзвачките, сега е глухо и безлюдно. ОФ, 1950, бр. 1835, 4.
2. Работничка в производството, чиято работа е да връзва, да завързва нещо. Обучени бяха 10 дъскорезни работници, 4 майстори-банцигари, 4 връзвачки на летви и 7 мебелисти. РД, 1950, бр. 113, 3.