ВРЪЗУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ЗУВАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. Връзвам1. Дойде време за жетва, и ние се качихме да я ожнеме. Нашите жният, язе

връзувам снопето. Нар. пес., СбНУ ХLV, 382. връзувам се, вържа се страд. и възвр.

ВРЪ̀ЗУВАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); въ̀ржа, -еш, мин. св. въ̀рзах, св., прех. Връзвам2.