ВРЪН

ВРЪН и удвоено врън-врън. Междум. За наподобяване на звука, издаван при предене с вретено. След това въ̀лната се изпира, влачи.., жените забождаха хурки и напевното врън-врън изпълваше котленските дворове, стаи и улици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 66.

Списък на думите по буква