ВРЪСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪСТНЍЦА ж. Жена, която е на еднаква възраст с някого, нещо. Колко се беше променила тази жена!... Връстница на майка ми, а вече се прегърбила и косата ѝ съвсем побеляла. Кл. Цачев, СШ, 53. Нона трепна и го погледна, като чу да нарича майка ѝ по име, като да му беше връстница или близка. Й. Йовков, ЧКГ, 178. Невенка беше излязла от тях, като каза на майка си да я потърсят у съседката ѝ, дето имаше приятелка връстница. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 37. ● Обр. — Погледнете внимателно моята вехта къща. Тя е връстница на черквата "Свети Марко". А. Каралийчев, В, 161. Връстница на свободата.