ВРЪСТНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪСТНЍЧЕ, мн. -та, ср. Дете на еднаква възраст с друго дете. Хрумванията ѝ в детинските игри будят учудване не само у нейните връстничета, но и у възрастните. Ст. Грудев, ББ, 37. В този час, в общата детска зала, заедно с другарите си връстничета, едно русокосо момиченце пълзеше по пода. Г. Райчев, ЗК, 93.