ВРЪ̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врътвам и от врътвам се. — За мене инженерът беше малък бог, който с врътването на една ръчка сриваше балкана. В. Ченков, ЗХ, 49. В тоя миг вратата се отвори едновременно с врътването на ключа. М. Грубешлиева, ПИУ, 279.