ВРЪТКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ТКАМ, -аш, несв., прех. Въртя, обръщам нещо бързо и енергично около една точка в една или в различни посоки. Той отвори очи, засмя се, кимна накъм вратата: там стоеше кротко младата овца и връткаше опашка. Н. Нинов, ЕШО, 109. Пристъпи той [Гаврил] към Кривия горун, разгледа внимателно дупката на хралупата и почна да врътка заканително глава. О. Василев, УП, 24-25. Около него радостно връткаше опашка едро, жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Елин Пелин, Съч. III, 11. връткам се страд.

ВРЪ̀ТКАМ СЕ несв., непрех. 1. Въртя се около една точка ту в една, ту в друга посока. — До тия ли момчета опряхме да ни ранат — обади се един от дошлите като на сватба зяпачи, потурите на когото едва се държаха на изпосталелите бедра, а дънцето му енергично се връткаше наляво-надясно при всяко пристъпване. К. Кръстев, К, 76.

2. Диал. Движа се, ходя бързо в определено място, в различни посоки без определена цел; поврътвам се, повъртам се. После те останаха сами с Ния в малката стая. Ния се връткаше из стаята, не бързаше да подреди леглото. Д. Талев, ПК, 225.