ВРЪХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЪХ1, върхъ̀т, върха̀, мн. върховѐ и (рядко) върхѝща, след числ. въ̀рха, м. 1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо (покрив, кула, дърво и др.). Горе, на самия връх на кулата, един човек, който изглеждаше да е в униформа,.., размахваше голям чук и удряше с него по камбаната на часовника. Й. Йовков, ПГ, 10. С тъпани и гайди момичетата изведоха "вай дудула" чак до баирчето при ветрената мелница, от върха на която се съобщи радостната вест. Елин Пелин, Съч. I, 172. Под високите върхове на елите,.. гъста и непроницаема тъмнота лежеше. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 23. Отвъд полето още тъне в призорна мъгла, из нея тук-таме се мяркат върхове на купи сено и тополата, щръкнала на брега. П. Тодоров, И I, 6.
2. Най-високата част от планина, земно възвишение, която се издига и обособява над билото. На север, в кръгозора се дигаха високи върхове, покрити с па̀ша и тъмни дъбрави. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 29. Обърнете се наляво: там се простират цели редове планини, със своите голи и снеговити върхове, които достигат до облаците. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Настъпило бе хладно, закъсняло утро с ниско, облачно небе и само над далечните планински върхове на югозапад светлееше тясна, сребристобяла ивица. Д. Талев, ЖС, 31. Премръзналият утреник излитна нагоре. После сви към земята, смете мрачината от планинските върхища и я отвя надолу към равните тракийски полета. О. Василев, ЗЗ, 5. Още от върха на баира аз видях, че бае Васил беше спрял талигата насред пътя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Ке те носат, Нешо, на върх на планина, / под бука голема, под сенка широка. Нар. пес., СбБрМ, 378.
3. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Най-висшата, крайна, пределна степен в проявата на нещо; кулминация, апогей. Вълчан беше на върха на славата си. Й. Йовков, Ж 1945, 148. Късно вечерта на 4 юли
радостното оживление достигна своя връх. Д. Линков, ЗЗБ, 87. Ние тогава бяхме на върха на своето щастие, тъй като от тези дни започваше нашият истински живот, нашата младост. ВН, 1955, бр. 200, 1. Тук той стигна до върха на жестокото си умение да управлява, което щеше да постави гладните в пълна безизходност. Д. Димов, Т, 255. — Тиранията на турците е нетърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 28.
4. Прен. Книж. Само мн. Най-влиятелната или ръководеща част от общество, класа, организация и под.; ръководни кръгове. Каквото ставаше по върховете на империята, предаваше се като подземен трус през всичките обществени слоеве. Д. Талев, С II, 94. — А ти си способен човек и ако не беше станал превратът, аз те виждах някъде по върховете. Д. Кисьов, Щ, 418. Народът в Буенос, от върховете до дъното, тръпне от възторг само при думата карнавал. Б. Шивачев, ПЮА, 83.
5. Тънка, заострена крайна част на предмет или телесен орган. И тримата бяха добре въоръжени, а през гърдите на Щерьо се кръстосваха две ленти от картечница, от които стърчаха острите върхове на куршуми. Д. Кисьов, Щ, 238. А тримата самарджии не прекъсваха работата си: — / .., остро изпукваше гладката ярешка кожа под върха на сплесканата и закривена игла. Д. Талев, ПК, 298. Медара чертаеше нещо по земята с върха на бастуна си, замислен, усмихнат. Й. Йовков, АМГ, 132. Бай Ганьо сръбне веднъж откъм връха на лъжицата, остави лъжицата и затисне лютата влага с два-три залъка хляб. Ал. Константинов, БГ, 46. Сигурно [Зъмка] беше подушила неочаквано пъдпъдък, нямаше време да скрие целия си език и така замря, като остави върха му да се показва между зъбите ѝ. Ем. Станев, ЯГ, 29. Той [директорът] погледна смаян госта иззад мъничките си очила, които бяха паднали на самия връх на носа му. Д. Талев, И, 86. Има възпаление на върха на белия дроб. △ Връх на нож.
6. Геом. Точка, в която се пресичат раменете на ъгъл, страните или стените на геометрични фигури. Те [жеравите] са наредени, като всякога, в две редици под остър ъгъл, обърнат с върха си към север. Й. Йовков, Разк. I, 36. Точката, в която се свива конусната повърхнина, се нарича връх на конуса. Стереом. VI кл, 41. Връх на многостен. Връх на многоъгълник. Връх на призма. Връх на триъгълник.
7. Диал. Земна издигнатина; възвишение, баир. Най-много ней беше омръзнало да тича от връх на връх подир щрокавите крави, с деца подир себе си, които я теглят едно на една страна, друго на друга, кравите на трета. Ст. Даскалов, БМ, 259. — Върви с биволите! — обади се друг и Венко позна лятошния пъдар от техните връхища. Ил. Волен, НС, 64. От срещния връх се спущаше прашен път. Елин Пелин, Съч. I, 124.
8. Диал. Каймак, сметана на мляко. Зел връха на млякото, после го продава. Н. Геров, РБЯ I, 163.
◊ Вдигам / вдигна връх. Диал. Напредвам, преуспявам в работата (Н. Геров, РБЯ). Вземам / взема връх. Разг. Побеждавам, надделявам (за психическо състояние, чувства и под.). Само нощем, когато отец Лука заспеше, опитвах да се съсредоточа, но тогава огорченията от през деня вземаха връх в ум и душа, та плачех от мъка. Ем. Станев, А, 77. Страшната омраза, която тя имаше към чорбаджи Стоила, взе връх над нейните чувства; силен гняв закипя в гърдите ѝ. Хр. Максимов, СбЗР, 32. <На върха> на езика ми е. Разг. 1. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Не веднъж в пристъп на злоба и отчаяние този въпрос беше изниквал пред Манев, затова и отговорът му беше сега на върха на езика му. В. Нешков, Н, 142. 2. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа; малко остава да си припомня нещо, което искам да кажа. На иглен връх; на връх игла. Диал. В най-малка степен, съвсем малко. Само на иглен връх да има нещо вярно в подмятанията на Карадачката, пак е достатъчно, за да отрови спокойствието ѝ. Кр. Григоров, ПЧ, 14. А таз орда, що запусти Балк. полуостров, в цели петстотин години не можа на връх игла да са повчовечи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 130. Ни<то> на иглен връх. Диал. Ни най-малко; никак. Пак и той, дъртлакът, как не беше са изменил в продължение на толкова години, нито на иглен връх. Същото лице, същата живост и пъргавост. З. Стоянов, ЗБВ II, 301. От връх. Диал. От външната страна, от отвън, от отгоре. Я ща майка ти измами, / с адна червена ябълка; / от върхо да е червена, / отвътре да е червива. Нар. пес., СбНУ III, 51. От върха до петите. Разг.; От връх до пети. Остар. и диал. От горе до долу. — Що е синко? — запита владиката турски, като изгледа Петра от връх до пети. Ил. Блъсков, ИС, 38. Удържам / удържа връх. Книж. Побеждавам, надвивам (в бой, в борба за надмощие). На 8-и септември при Алексинац стана едно голямо сблъскване, в което сърбите удържаха връх: те отблъснаха напора на турските войски. Ив. Вазов, Съч. VI, 98.