ВРЪХЛЀТВАМ

ВРЪХЛЀТВАМ, -аш, несв. (остар.); връхлетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. връхлетя̀л, -а, -о, мн. връхлетѐли, прич. мин. страд. връхлетя̀н, -а, -о, мн. връхлетѐни, св., непрех. и прех. Връхлитам. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлетва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. Често тоже мъжа прави някои важни погрешки наспротив жената:..; но тогаз той не трябва да се тъжи от злочестините, които го връхлетват. Превод Ч, 1875, бр. 4, 170.

Списък на думите по буква