ВРЪХЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪХЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. връхля̀х, прич. мин. св. деят. влъхля̀л, -а, -о, мн. връхлѐли, прич. мин. страд. връхля̀н, -а, -о, мн. връхлѐни, несв. Остар. и диал. 1. Прех. Въртя, влача, тътря някого или нещо като че вършея с него. Други го връхлее, той връх мене зее. П. Р. Славейков, БП I, 152.

2. Непрех. Вилнея, лудея, върлувам. Вам са познати натегнатите отношения, които,.., съществуват между Черна гора и Турция, както и непрестайната и покрита борба, която там постоянно връхлее между черногорци и арбанаси. Св. Миларов, СЦТ, 167-168. Кога има — къч фърга, кога няма — спи; казват за оногова, който кога има пари, връхлее, а кога ги похарчи, стане мъдър. Ст. Младенов, БТР I, 354.

3. Прен. Непрех. Вирея, напредвам, преуспявам. Моето дете болува и не връхлее, а Станиното копиле цъфти като бял крем. Ст. Младенов, БТР I, 354.