ВРЪХЛИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪХЛЍТАНЕ ср. Отгл. същ. от връхлитам. Не му се щеше да пусне гостите си, преди да заглади неприятните следи от несполучливото връхлитане на приятеля си. О. Василев, ЖБ, 118. — Тука ли е Касабов? — запита той плешивия портиер, който не свари да сложи фуражката си, изненадан от това внезапно връхлитане. Ст. Дичев, ЗС I, 424.