ВРЪ̀ХЧЕ

ВРЪ̀ХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от връх1 (в 1, 2, 5 и 7 знач.). Млада и сочна трева след последните дъждове беше избола тънки връхчета по утъпканата земя около герана. В. Нешков, Н, 370. Там, до самата крепостна стена, неизвестна ръка беше посадила тополка, още млада, с крехко стъбло и кичесто връхче. Ст. Марков, ДБ, 417. Всяка поляна, всяко ридче, всяко поточе, всяко връхче, всяко кладенче си има свое собствено .. име. П. Делирадев, В, 184. Връхчето на молива се счупи. Тя трепна и пак загледа професора. М. Грубешлиева, ПП, 43. Сложи цигарата в устата си, почувствува с връхчето на езика си нейния едва забележим лютивичък вкус. П. Вежинов, ДБ, 201. Новите обувки стиснаха краката на момичето. Фидана полегна на леглото и тихичко заудря острите им връхчета. Л. Михайлова, Ж, 80. Баба циганка излязла / на ено връхче високо, / та па си гледа пригледа. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 63.

Списък на думите по буква