ВРЪЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪЦ и удвоено връц-връц. Междум. Разг. В сказ. функция: а) Обръщам се бързо и внезапно. Намръщил се вълкът кръвник / на пачето фъстене; / сърдит минува той веднъж / от псетата потирен. / Засъсква тя: той връц — па дръж! / Разкъсва я, па беж подире. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275. б) Ирон. Повторено в съчет. насам ... натам. За израз на подигравка, когато някой се връцка. Гледай си селцето, Лулчо, гледай си къщицата,..; а то да ходиш връц насам, връц натам, то не си е работа и няма скопос от такива кумища. Ил. Блъсков, ЗК, 48.