ВРЪЦКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЪ̀ЦКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. 1. Движа се, ходя неспокойно в различни посоки без определена цел. Дори да го [сандъка] заковеше, нямаше как да слезе от тавана, защото дядо Павел, подлютен от

безсилна ярост, само се връцкаше пред вратата, отиваше до огнището, излизаше най-много до ореха и пак се връщаше. Т. Харманджиев, КВ, 408.

2. Обикн. за лекомислена жена — движа се, ходя предизвикателно и предвзето, за да направя впечатление. — Че Герасим пак не е лош, само че тя не умее да го подхване,.. Сѐ варка напред, сѐ тя знае,.., сѐ се връцка, конти, не знам за каква се представя. Ст. Даскалов, СД, 287. — Изглежда вашите жени се крият и забулват от собствените си мъже, а пред чуждите... май срам нямат. — Бай Петко, за неговата това не се отнася — тя не се забулва, като пловдивчанка се връцка. Б. Несторов, АР, 193-194.