ВРЪ̀ШНИК

ВРЪ̀ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Изпъкнал железен похлупак, с който захлупват подница и отгоре слагат жар, за да се пече хляб, баница, месо, ястия. На куката все си вреше черният котел,.., а вдясно от огнището, чак до вратата на голямата соба, дигаха мараня заровените подници, и връшници, в които се печаха туртите и погачите. Й. Вълчев, РСЗ, 150. А хлябът беше печен под връшник — по старинен балкански обичай. А. Гуляшки, ЗР, 117. Щом се изпече хлябът и увря чорбата, Захарина отбутна огъня из под котлето, свлече жаравата от връшника и седна до огнището да чака копачите. Ил. Волен, ДД, 81. Старата се въртеше улисана в кухнята и постоянно опитваше пилешкото месо и ориза, които се печеха под нажежен връшник. Г. Караславов, С, 47. ● Обр. Слънцето грееше отвисоко,.. Връшникът бе нажежен, разпалваше и синия въздух, и твърдата земя. К. Петканов, Х, 163.

2. Диал. Покрив, който е изпъкнал в средата и стои като похлупен върху нещо; коруба. ● Обр. Летиш, летиш и гледаш, все е този / небесен връшник с месеца над теб. Н. Марангозов, ЯВ, 47.

3. Диал. Навес над огнището, който поема дима (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква