ВРЪЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЪ̀ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от връщам и от връщам се. Издателствата трябва да завеждат искове срещу плагиаторите за връщане на хонорарите, които те са взели, като са им предложени преведени текстове вместо оригинали. Д. Казасов, ОФ, 1955, бр. 3440, 3. — Не бери грижи за връщането, како Кицо! Нали и аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката... Г. Караславов, Избр. съч. II, 124.
— Друга (диал.) форма: вра̀щане1.
ВРЪ̀ЩАНЕ2, мн. -ия и (остар.) -ета, ср. Отгл. същ. от връщам се. През цялото време тоя ден до връщането си в къщи Борис Глаушев бе скитал из полето около града. Д. Талев, И, 194. Тези мигновени връщания в детството той [Миленко] смяташе за едно малко, но истинско чудо на живота. Ил. Волен, МДС, 57. Привечер двама‑
та приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Елин Пелин, Съч. IV, 193. Да се стои под дъжда на гранатите и куршумите е невъзможно, за връщане назад не може и да се помисли. Й. Йовков, Разк. III, 105. На отиване и на връщане Христо пущаше конете си, пасеше ги по няколко часа и след туй пак поемаше пътя си. Й. Йовков, ВАХ, 172.
◊ Няма връщане <назад>. Не мога да променя решението си, не мога да се откажа вече, да постъпя другояче. — Решил съм да замина — връщане назад няма да има. Там ще ми бъде по-хубаво — широка земя, богати ниви и пасбища. К. Петканов, ЗлЗ, 16. — Веднъж съм направил нещо, няма какво да му мисля, то е свършено. Връщане няма. Ив. Вазов, Н, 26.
— Друга (диал.) форма: вра̀щане2.