ВРЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; врѐжа, -еш, мин. св. вря̀зах и (остар.) вря̀зна, врѐзнеш, мин. св. вря̀знах, св., прех. 1. С рязане правя вдлъбнатина в нещо. И сам Гаврил в устрема на боя с див замах врязва меч в шлема на врага. Н. Райнов, ВДБ, 65.
2. Издълбавам нещо (думи, рисунки и под.) с острие върху друг предмет. Авторите на одобрените от зрителите пиеси, тъй и актерите, които угодили със своята игра, получавали за награда венци и имената им врязвали по стълбовете. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 206. Полека / изстъпваха во паметта му редом / миналите, забравените дни, — / и като птичка се из тях изви, / и впи в сърце му своя остър клъв / оная грозна мисъл, сам що вряза / на мрамора той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 121. врязвам се, врежа се, врязна се страд.
ВРЯ̀ЗВАМ СЕ несв.; врѐжа се св., непрех. 1. Навлизам в нещо с рязане. Но от вълнение ръцете ѝ трепереха, ножът не захапваше само корицата [на картофите], а се врязваше надълбоко. Ем. Коралов, ДП, 68. Запяха стружните. Сребърните триони се врязваха дълбоко в плътта на старите трупи. А. Каралийчев, С, 23.
2. Вдавам се, вдълбавам се навътре в нещо. Една тясна ивица земя, повече пясък, отколкото земя, се врязваше с километри навътре в океана. Ал. Бабек, МЕ, 83. Там, дето пътят прави завой, преди да се вреже в младата дъбова гора, се гуши крайпътна кръчма. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 372. Неговият жилав корен [на клека] се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8. Но сред тоя обширен четириъгълник, който затваряше една земя от петдесет декара, се врязваше като клин една голяма нива на брата му Иван. Елин Пелин, Съч. III, 137. // За бръчка, рязка — вдълбавам се в повърхността на нещо. Около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Й. Йовков, СЛ, 179. Лицето ѝ бе бледо и удължено, в очите ѝ се долавяше неспокоен, упорит блясък, в ъглите на устата ѝ се бяха врязали две строги бръчки като на възрастна жена. И. Петров, МВ, 47. От спомените, които събуждаше гледката, веждите му леко помръдваха, а двете полегати резки отстрани на дебелия му нос се врязваха по-дълбоко и по-остро. Ст. Марков, ДБ, 149.
3. Със сила прониквам навътре в нещо. Те [снарядите] идеха отнякъде и с диво озлобление се врязваха ту в бруствера, ту в са‑
мия окоп. Вл. Мусаков, СбЗР, 441. Тласна го по гърдите и изскочи навън. Но в това време нещо го парна по ухото и се вряза в рамото му. И. Петров, НЛ, 236.
4. Със сила се втурвам към нещо, като прониквам дълбоко навътре в него. Конете на стражата бързо изтупуркаха нагоре и се врязаха в тълпата. Д. Талев, С II, 143. Много боеве бе преживял старият войник, много пъти бе се врязвал във вражи редици и виждал на педя от носа си лицето на враг, що желае смъртта му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 115. Двете напредващи групи, които първоначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си. П. Вежинов, ВР, 122.
5. Прен. За думи, събития, явления — оставям трайна дълбока следа в съзнанието; запечатвам се, вдълбавам се. Индже не помнеше, нито искаше да помни. Но една скорошна случка беше се врязала дълбоко в паметта му: цяло село, като много други, беше минало под огън и под нож. Й. Йовков, СЛ, 128. Мислех си — ще минем още веднъж през степта и нейната гледка, и нейните жители по-плътно ще се врежат в съзнанието ми. Й. Радичков, НД, 239. Най-после дойде нашествието. Той знаше що трябва да прави, решил го беше отдавна и всяко слово се врязваше в сърцето му като издълбано с нажежено желязо. А. Дончев, СВС, 572. Стрина Венковица уж рече на края да заглади работата, ама думите, що ги изказа баба Панчовица, дълбоко се врязаха в душата ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.