ВРЯКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЯ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врякам. Двете момчета стигнаха до реката.. Отново се чу жабешко врякане, отначало единично, боязливо, а след малко — многогласен весел хор. Л. Галина, Л, 45. Врякна като жаба: / — Вря-я-як, вряк-вряк-вряк! / И повтори слабо / врякането пак. Ас. Босев, СЦС, 18.