ВРЯ̀СЪК

ВРЯ̀СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата. З. Сребров, Избр. разк., 12.

2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети,.. други хвалят локума "Хаджи Бекир". Хр. Бръзицов, НЦ, 11. И нея, както и мъжът ѝ, врясъкът на децата я оставаше съвсем без‑

страстна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 49. Настича се отвсякъде народ / подгонен; викове, и женски писък, врясък / детински... П. П. Славейков, КП ч. III, 259.

Списък на думите по буква