ВСЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕ¹ обобщ. местоим. 1. Означава общност, съвкупност, цялост на еднородни или разнородни предмети, явления; всичко. От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите. Ст. Загорчинов, ДП, 6. — Сиромах като се дави, дави се с все — твърдо отвърна той. — По-зле от туй няма никъде. Н. Нинов, ЕШО, 108. Кажи във мрака нощний, кога се все потае, / когато дреме звярът и вятърът мълчи, / видвала ли си тука дух някой да блуждае. Ив. Вазов, Съч. I, 66. Е бре моме, ке продадам / все, що имам и що немам: / врано конче ке си купам — / тебе, душо, да те земам. К. Христов, СК, 61. Все, що лети, не се яде. Ст. Младенов, БТР I, 356. Все се купува, само здраве не може да се купи. Послов.

2. Означава целия брой, цялото налично количество от предмети, лица, явления и под., които съществуват или се възприемат като съвкупност, сбор без остатък; всички. Вика Пеню, дра се и току един ден стражари и детективи хванаха Точето, хванаха и цялото му домочадие с все синове, снахи и внуци и взеха, та ги интернираха на другия край на България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 430. А тия с бозявите потури и бозяви абички са все от големите села. Й. Йовков, ВАХ, 36. Корабът потънал с все хора и стоки. Н. Геров, РБЯ I, 170.

3. Обикн. в съчет. със съществително, придружено със съгласувано или несъгласувано определение. Показва съществуването на един и същ признак в цялото налично количество от лица, предмети, явления и под.; всички без изключение. Все едри мъже, те носеха бозяви ямурлуци и пискюллии чанти. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Личеше си, че са хора, минавали и през огън, и през вода. Все сурови, обгорели, твърди. Ст. Станчев, НР, 47. — Само ябълките дигнете в долапа, че са сладки, а в София сладка ябълка не може да се намери: все кисели!... Ив. Вазов, Съч. ХII, 56. И тоз час един рояк братя изскокнаха из килиите си, все с мантии и с панокалимявки. Ив. Вазов, Съч. ХV, 21. // В съчет. със съществителни, които означават название на лице с някаква характерна черта — показва, че целият брой, цялото налично количество се състои само от лица, назовани със съществителното; всички без из‑

ключение. В тази [Крайненската] махала от Шербабинци живееха най-западналите челяди — все рибари и контрабандисти. А. Страшимиров, К, 58. Кръчмарите от турските села — все българи — .. бяха привикнали да братуват с турците. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 174.

— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.

ВСЕ² неизм. прил. Разг. Само в съчет.: От все сърце. Много искрено, много силно, с много чувство. Той вървеше бавно към къщи и се разглеждаше жадно, любуваше се на всичко, радваше се от все сърце, без да знае точно на какво се радва. Г. Караславов, ОХ II, 28. — Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се изсмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Отблизо запознат с тая музика, Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все сърце се смееше. Й. Йовков, Ж 1945, 9. С все глас. Много силно, високо; с всичкия си глас. Петър стискаше зъби,.., но се сдържаше. Заставаше мирно, опваше мускули повече, отколкото е необходимо, и с все глас,.., отсечено отговаряше. В. Ченков, ПС, 92. Не толкова от болки, колкото от ярост, Игрил извика с все глас и като бодна бясно коня си, спусна се върху противника си с вдигнат меч. Ст. Загорчинов, ДП, 306. С все сила. 1. С глаголи, назоваващи действие, за осъществяването на което се употребява голямо физическо усилие — много силно, с всичката, цялата си сила, която имам. Руменов напипа и някакво дърво и с все сила го захвърли към улицата. Х. Русев, ПС, 26. Дрехата ѝ се закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра. К. Петканов, В, 231. Той прокара длан по лицето си, погледна я, сетне се вторачи в кмета и като грабна ненадейно пръстената паница, която беше пред него, замахна и с все сила го удари между веждите. Г. Караславов, ОХ II, 115. 2. С глаголи за движение — много бързо, колкото е възможно най-бързо, с най-голяма скорост. Извърна глава и с все сила се спусна от хълма към реката. К. Петканов, ОБ, 129. Изведнъж тя извика, изгуби се, показа се след това отвън, като с все сила тичаше насреща им и викаше. Й. Йовков, Разк. III, 13. Тя забърза с все сила. Стигнаха брега. П. Вежинов, НС, 159. 3. С глаголи като пея, викам, крещя и под. — много силно, високо; колкото глас имам, колкото ми глас държи. Пееше с все сила мъжки глас, звучен, радостен, глас на млад, влюбен човек. Й. Йовков, ЖС, 215. Ако искаш, викай в пустинята, с все сила викай — все едно, ехо отникъде няма да чуеш. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. Вратата изедин път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея като река от счупен яз влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи, мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила. Ст. Загорчинов, ДП, 462.

— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.

ВСЕ³ нареч. 1. Означава, че нещо от един и същ вид изпълва, покрива изцяло някакво пространство и изключва всяка друга възможност; навсякъде, навред, само. Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук. Ив. Вазов, Съч. ХV, 10. Дири Мечо пещерата от дол в дол, от рид на рид.. Ала де погледне, навред места непознати. Все усои, все дъбрави. Ем. Станев, ГЧ, 16. Едно време цялата земя е била населена все с рогати. Тук рогато, там рогато, където погледнеш, все рогати. А. Каралийчев, ПС I, 54. — Къщата ми е покрита все с великански кожи. Ран Босилек, Р, 122. Тука един куп трендафил,.. Таме други куп ружа, все от гъстата и от шарената. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Що виждам тая сутрин — / нощеска сняг валяло! / Където да погледнеш, / все бяло, бяло, бяло! Елин Пелин, ПБ, 113.

2. Означава, че някакво действие или състояние продължава да съществува, не се е изменило до момента на говоренето или не е достиганало своя край; непрекъснато, постоянно, още. Снегът все вали и се лепи по стъклата на прозорците. Елин Пелин, Съч. II, 109. Откъм входа на пещерата все продължаваше да се носи познатият вой. П. Славински, ПЗ, 177. Срещата с младия учител беше случайна и краткотрайна, но Станка все си мислеше за нея и оттогава все ходеше радостно възбудена. Г. Караславов, ОХ I, 55. След Абдула бей дойде Кемал бей, но от няколко години насам стопанин на гората беше неговият син Селим бей,.. А селяните все помнеха, че гората си беше тяхна от памтивека. Д. Талев, И, 259. — Аха, че това е вуйчо Язо! — Мечо се досети. — От година мама все за него ми хортува. Ем. Станев, ГЧ, 12. Чудно лице имаше Крайналията: около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Й. Йовков, СЛ, 179. Дето и да ида — / все си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен. Ц. Церковски, Съч. I, 124.

3. Означава повторителност или многократност на някое действие или състояние; винаги, всеки път, постоянно. Другите викат, пеят наоколо му, а той като че е глух — все Албена гледа как ходи из двора и все за нея подпитва. Й. Йовков, ВАХ, 131. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. — Той бай Руси ли се казва? Все забравям да питам. П. Спасов, ХлХ, 108. Нящо беда ли сполети тая или оная комшийка, кахър ли тежък налегне друга някоя — към стрина Венковица все ще се обърнат, от нея щат съвет да подирят. Т. Влайков, Съч. I, 1925,

165. — Четиринайсет години като катунари се скитаме,.., на нови табихети се учим, и все от азбуки зафащаме... Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. — Колко пъти съм отивала нощя да я попрегледам, все будна ще я сваря — смръкнало се е горкото! Ив. Кирилов, Ж, 33. Де отидох, лельо, все ма биха. П. Р. Славейков, БП I, 157.

4. Означава, че действието продължава развитието си по един и същ начин или че няколко последователни действия се извършват по един и същ начин; също така, по същия начин. Те приближават и влазят в моя път и отминуват напред към града, все пешком. Ив. Вазов, Съч. IХ, 189. Те [селяните] пазеха малката чета, деляха с нея залъка си, прибираха я по къщите си, сновяха денонощно из полето, за да следят потерите, понасяха зверствата на преследвачите ѝ и все мълчаливо, търпеливо, упорито. Д. Талев, И, 275. Михаил Асен, като продължаваше да говори на гръцки със своята невеста, тръгна към портите, държейки я все за ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 117. // Означава, че действието трябва да продължи развитието си по същия начин, както е било и в момента на говоренето; непрекъснато, само, винаги. — Вдясно, вдясно дръж! Все на север трябва да вървим. Й. Йовков, ПГ, 19. Напред! И все напред! Към подвизи и слава! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 16. Юлия знаеше къде се намира грамадното масивно здание на министерството,..: ще върви все по линията и щом стигне до една малка градина — там насреща е самото министерство. П. Вежинов, СО, 152. — Подстъквай, бат Недялко, да хвърли врелец и щом заври, все да има сухи дърва да се подклаждат, да ври все с врелец, час догде уври. Ц. Гинчев, ГК, 68.

5. При повторно или многократно извършено действие означава, че начинът и мястото на протичане на действието е винаги един и същ; всеки път, винаги, само, пак. Веднаж слугите ги изтърваха, уж случайно, и жребците се сбиха.. Отпосле слугите още един-два пъти, все уж случайно, ги изпущаха и жребците се сбиваха. Й. Йовков, АМГ, 134-136. Думите на бея се касаеха до шестдесет и пет годишната дебела баба Бона, която не пропущаше ни сутрин, ни вечер да не иде на черква и минуваше все край конака. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 30. Сутрин майка ми все заставаше на балкона, докато завиех зад ъгъла.

6. Разг. Означава, че действието е достигнало своя край, извършило се е в пълна степен до момента на говоренето; напълно, съвсем, изцяло. Този ден Момчилка беше жънала на чужда нива.. — Като пребита съм — рече тя уморено.. — Беше ми се паднала една поста с паламида, все си изжоках ръцете. Д. Ангелов, ЖС, 73-74. — Сега сме байрам, няма да се боиш да развалиш на жената рамазана, а? Ха-ха!.. — Остави я тая... все е изпразнила фереджето!.. Има ли за къде да я пипнеш? Б. Несторов, АР, 133.

7. Означава, че някакво събитие или някакъв факт е осъществен в един и същ момент с други събития или факти; също, пак. Все от ония дни е и интимното му познанство с родното слънце. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 6. 1910 година бе изобщо твърде плодоносна за българската книжнина.. Все през тая година по случай Всеславянския събор в София бе уредена първата изложба на руски книги. К. Константинов, ППГ, 172.

8. Разг. Означава, че някакъв факт, някакво събитие и под. става, се случва периодично по едно и също време. Имаше друг един по-стар човек от същото майчино ми село — Вишовград. Той рядко идеше в Търново, и то веднъж на годината, и то все по едно време — по Великден. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 23. Пред кръчмата "Последна утеха" на Зарю Гугов пристига същият господин, който няколко дни поред, все по това време, идва в селото. Ив. Карановски, Разк. I, 51. Телефонът ми се поврежда все вечер. △ Детето ѝ се разболяваше все пред ваканцията.

9. Разг. Означава еднаквост на две или повече явления, на два или повече признака и под.; също така, пак. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Като подидаскал беше тогава и даскал Начо (Трувчев), все из Клисура. Ив. Вазов, Съч. Х, 168.

10. В съчет. обикн. с прилагателни или наречия в сравнителна степен. Означава постепенно усилване, нарастване степента на признака. Еньо ставаше все по-грозен и по-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 152-153. От две страни гъсти шубраки притискат тясната пътека, а тя става все по-стръмна. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 8. Те [облаците] идеха откъм сушата, като се натрупваха все по-застрашително над морето и се стремяха да закрият слънцето. Ем. Манов, БГ, 106. Все по-надалеч и по-надалеч се отдръпваше небето, ставаше по-бистро, по-чисто, месецът грееше от високо. Й. Йовков, ПГ, 24. Три села се виждаха край реката, всяко все по-нависоко и все по-надалеч. А. Дончев, ВР, 9. И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по̀ се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее. П. К. Яворов, Съч. I, 59.

11. В съчет. с повторено прил. нов. Означава натрупване, увеличаване количеството на еднакви предмети, явления, факти и под. От всички краища на Равна гора тръгнаха преселници. Вълко Бимбелов всеки час получаваше известия за все нови и нови кервани. К. Петканов, П, 147. По пътя на своето търсене той [човешкият дух] разрешава една след друга важни за живота и прогреса проблеми и не спира своя устрем напред и

нагоре, а открива все нови и нови факти и явления. Б. Цокова, ОПВ, 18. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие,.., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови и нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. // В съчет. с повторени наречия. Означава увеличаване степента на разпространение на действието. Между туй, ний слизахме все надолу и надолу, потъвахме в тъмнината на дола. Ал. Константинов, Съч. I, 257. Той продължаваше да купува имоти,.., местеше телената ограда и виждаше как нивата на брата му все повече и повече се забива в мястото му. Елин Пелин, Съч. III, 139. Тя [Елка] започва да чувствува умора от дълго чакане, от толкова потаени страдания; все повече и повече нещо скръбно, неизразимо с думи, засяда дълбоко в нейната душа. Ив. Карановски, Разк. I, 53.

12. Означава увереност, сигурност, че действието ще се извърши, въпреки възможно препятствие; непременно, безусловно, все пак. — Той все би намерил няколко минути свободно време да ми надращи поне два-три реда, да се обади. Ив. Вазов, Съч. ХII, 69. — Разшетай се из къщи и приготви ядене на мъжа си,.. Виж, прегледай долапите, все ще намериш нещо като за гладен човек. К. Петканов, МЗК, 219. Струваше ми се, че все ще се яви някой, който, запознат добре с всичко, ще ни посрещне, ще ни ориентира. Й. Йовков, Разк. II, 134. — Шило в торба не стои, все ще подаде връхчец. Ст. Даскалов, СД, 423.

13. Означава предположение за положителен резултат на действието; вероятно, сигурно. — Рашко! Никакъв отговор, макар че прозорецът светеше и все някой от домашните на другаря му трябваше да бъде буден. П. Стъпов, ГОВ, 53. — Не бързай толкова, майка ти, пуснала ли те е като мома на кладенеца, не те чака да се върнеш самичка — все някого ще ѝ заведеш, — заведи мене, Цвето. Елин Пелин, Съч. III, 104.

14. Като частица. За подчертаване на факт, който отговаря на действителността и не подлежи на съмнение; все пак. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица още неизорана. Ето това парче поне да му оставят,.., може градина да си направят, да изкарват по двайсет-трийсет хиляди годишно, все доход е!... Ст. Даскалов, БМ, 261. Уволнението на Бръмбазъкова последва незабавно.. Освен туй ще може да продаде униформата си на своя заместник. Колкото и да получи за нея, все е нещо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 171-172.

◊ Все една стока, съм с някого. Разг. Ирон. С едни и същи недостатъци, еднакви (сме). — Че за какво да се караме с тях [комшиите]? Сиромашията ли да делим? — усмихна се старецът — Всички сме все една стока — гольовци. К. Калчев, ЖП, 345. Все една<та> си зная. Разг. Упорито настоявам на своето. Той си знаеше все едната. "Не можем. Бедно е селото." Т. Влайков, Съч. III, 141. Казвай му, прави го какво щеш, той си знае все едната. Н. Геров, РБЯ II, 5. Все едно. 1. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е равностоен, еднакъв с друг, изразен в следващото изречение; равностойно, равносилно. Да станеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая нова служба. Ил. Волен, МДС, 177. Непознатият тури ръка на сърцето си. — Дъще! Голямо добро съм видял от майка ти. Дай да ти цалуна ръка. Като ти цалуна ръка, все едно, че на майка ти ще цалуна ръка. Й. Йовков, ЧКГ, 171. 2. Разг. За посочване, че някакъв предмет е еднакъв с друг или че дадено действие се проявява по един и същ начин спрямо повече обекти. Циганска вулия и калугерска торба все едно. П. Р. Славейков, БП II, 201. Всичките пръсти все едно болят. П. Р. Славейков, БП II, 117. 3. Със следв. изр. със съюз да или че. За посочване, че даден факт е подобен, почти същият като друг, изразен в следващото изречение; сякаш. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно, че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР, 12. — Денят ми е лек, радостен... Забравих тежките мисли, забравих болката, родината все едно, че е при мене... П. Вежинов, НС, 18. 4. Обикн. като вмет. израз. а) За посочване, че даден факт остава непроменен или че дадено действие се осъществява независимо от известни обстоятелства; безразлично, независимо. Ден или нощ, все едно, боевете при Драва нито за миг не затихваха. П. Вежинов, НС, 103. Това бяха очите на всяка майка, все едно дали тя е човек или звяр... Й. Йовков, ВАХ, 152. По Искрецката река нагоре от Своге съм ловил такива черни мрени и кефали, каквито вече отдавна не съм и сънувал. Като почнех най-първо от дървения мост... От десния или левия бряг, все едно. Д. Калфов, ИТШ, 88. б) За изразяване на увереност, убеденост в постигането на някаква цел, в извършването на някакво действие. — Стой, мошенико! Всички изходи са завардени! Все едно, няма да избягаш!... М. Марчевски, ТС, 129. Чувствуваше се, че докато не споделят впечатленията си, все едно няма да си разотидат по кабините. Н. Антонов, ВОМ, 87. 5. В отговор — за означаване на безразличие към даден факт, действие и под. — Днес съм занят, извинете! — Все едно: аз само за десет минути ще ви обезпокоя. Ив. Вазов, Съч. Х, 6. — Сняг е на места до пояс, а има и големи широки навеища. — Все едно, — казах и махнах ръка, — някой ще трябва да отвори пъртина и тоя път нека да бъда аз първият. Н. Попфилипов, РЛ, 93. Все едно ми е; все това (то) ми е. Разг. Нямам отношение, безразличен съм към ня‑

какъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. Други [бойци] лежеха по пода с глави опрени о стената,.. В техните очи Гражев забеляза едно безразличие и привидно спокойствие, сякаш им беше все едно — тук ли ще останат да лежат .. или ще се хвърлят в атака срещу врага. Ив. Мартинов, ДТ, 215. Тримата усещаха, че от слабост и глад ушите им почват да шумят,.. — Сега, който мине, спирвам го, та каквото ще да става! Да ме пребие, все това ми е! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 236. Отвън пред входа се показват две козарчета.. Цена: Недей ги гледа, да те дразнят. Змея: Все ми е то... П. Тодоров, Събр. пр II, 314-315. Все е друго. Разг. Означава предимството на един факт пред друг. — Като две кукувици сме се свили. Като има мъж в къщи, все е друго. А. Каменова, ХГ, 190. Истина, нямат никаква полза от тях [роднините],.., но все друго е, когато човек знае, че близко наоколо има свои. Елин Пелин, Съч. IV, 160. И Калин прибавя,..: — Все друго е,.., когато жена влезе в една къща. Друго е. Й. Йовков, Разк. II, 43-44. Все и вся. Книж. Който е с голямо влияние и власт; всесилен, всевластен, всичко. Ще дойде ден и вий,.., / ще видите, че вас за нос ви е повел / Войводата: / .. / Знам, той иска вся и все / да бъде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103, 106. Тия двама запалени хора се борят така ревниво за тоя малък кът, като че той е "все и вся". Ст. Даскалов, СД, 557. Само нихилизмът беше все и вся: всичко друго подлост и глупост! Ив. Вазов, Съч. ХI, 150. Все още. За посочване продължителността на дадено действие; до този момент. Доминго носеше все още панталоните на Робинзон и една скъсана риза. Д. Димов, ОД, 316. А сушата все още немилостиво гореше, и чиличеният ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле. Елин Пелин, Съч. I, 78. Все пак и (книж. нежел.) все таки. Като вмет. израз. а) При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, при все това. — Ако искате моя съвет, бих ви посъветвала да се заселите някъде в полите на планината, вместо да се връщате в родното си поле.. — Знам, че все пак родното място е най-хубаво. Но пътят, който ви чака, е и труден, и опасен. Ем. Станев, ПГВ, 54. Той беше все пак един от първите хора на селото. Й. Йовков, Ж 1945, 237. Мъчеше се да гледа повече напред. Напред всичко беше смътно и неопределено, но все таки гледаше напред. Й. Радичков, СР, 70. б) При подчертаване на факт, който отговаря на действителността, неподлежащ на съмнение; наистина, действително, в края на краищата. Единственото място, където има някакъв живот, си остава все пак лагерът. Й. Йовков, Разк. I, 8. Не ще проклинам, / няма да се вайкам, / защото все пак, знам, / ще се умира. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. Славата е медал с две страни. Горчив и сладък плод, но, все таки и плод желан. К. Кюлявков, СПП, 41. в) Обикн. в съчет. с  трябва. При подчертаване на необходимостта от извършването на определено действие. — Трябва все пак в най-скоро време да ми намериш друга квартира. Вл. Полянов, ПП, 205. Една вечер той [Жоржи Амаду] ни говори дълго за страданията на народа си,.. Часовете минават, ние с мъка се разделяме, защото все пак трябва да се спи. Н. Фурнаджиев, МП, 93. Все по това време. За посочване едновременност на събития, факти, действия и под.; по същото време. Все по това време пристигна в Париж и художникът Константин Щъркелов. К. Константинов, ППГ, 219. Все по това време дружеството предприе и похода си против пиянството. Й. Йовков, Ж 1945, 100. Все равно̀. Остар. Книж. Все едно. Посяването на празни семена е все равно посяване на такива, които не никнат със здравите наедно. Гр, 1906, бр. 13-14, 212. — Как, още ли диша тая презряна твар? — Презряна твар?.. — Стефчов сега е най-умният, най-преданият, най-гордият.. А нас като кучета ще ни избият, ако ни видят. — Все равно, подла твар. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 215. Все същият. Разг. Който е неизменен, непроменен, постоянен. Все същият си оставаше той!... Говореше топло, почти нежно, но тъмните му и мрачни очи следяха напрегнато рефлексите върху лицето ѝ. Д. Димов, Т, 182. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Все същите беди, все същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37. Все така (тъй). За подчертаване, че някакво действие, признак и под. продължават да съществуват по един и същ начин или в един и същ вид, без да настъпват някакви промени; също така, също тъй. На устните му все така от време на време се появяваше свенливата мека усмивка. П. Вежинов, НС, 180. Цвета беше все така хубава и хорските очи я гледаха с радост. Елин Пелин, Съч. III, 140. Все то. Разг. 1. За посочване, че някакъв факт (събитие, действие и под.) е равностоен, еднакъв с друг; все едно, едно и също. Андрея: Каква работа, бе бате! Днес нали е празник. Вида: Уф и делник да е, все то. Й. Йовков, Б, 28. — И да работиш, и да не работиш — все то̀. Елин Пелин, Съч. I, 23. 2. За посочване, че някакъв факт се повтаря в продължение на определен период; едно и също. В несвесния бъбреж / на насъбраната в колибата дружина / що се подмяташе — ей втора веч година / той чуваше все то, все тоя глъч познат. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 294. Все туй (това) лайно съм <си>. Простонар. Грубо. Не съм се променил никак, не съм станал по-добър. При все това. Книж. Като вмет. израз. При подчертаване на факт, който се противопо‑

ставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, все пак. — Не сме имали честта да чуем за конт Брандлова — каза Стремски,.. — При все това, конт Брандлов е известен в своето отечество. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 143. Димовица наведе глава и отмина напред.. При все това нещо я задържа на вратника и тя с менци на рамо огледа улицата. К. Петканов, МЗК, 18.

> Все пак. Сложен съюз. За противопоставяне. а) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което е противоположно на очаквания резултат от действието в предходното самостоятелно или подчинено отстъпително изречение; въпреки това. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора,.., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все пак някакъв невидим живот се чувствува. Й. Йовков, Разк. II, 33. Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива — колоната се движи напред като огромна гъсеница. Л. Стоянов, Х, 10. б) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което показва несъответствие с действието или състоянието в предходното, обикн. подчинено отстъпително изречение. При всичко, че в Цариброд бяхме научили, че Пирот е взет,.., ние все пак питахме за това срещнатите войници. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. И колкото и да дърпаше жена си, все пак и нему се искаше да постои още, да разгледа всичко, да остане завинаги тук, да принесе и онова, което беше останало у дома му. Ст. Даскалов, БМ, 26. Колкото проста и неука да беше [Николина], все пак имаше неща, които тя чувствуваше и разбираше по инстинкт. Г. Райчев, ЗК, 79. При все че. Сложен съюз. Въвежда подчинено изречение за отстъпване — когато се означава, че действието на първото изречение настъпва противно на очакваното, в несъответствие с действието или фактите в подчиненото изречение. Скарах се с дядо Радославов, при все че ми е стар приятел. Г. Стаматов, Разк. I, 83. Положението на негрите, при все че те вече не са роби и имат известни права, далеч не е толкова добро, както би могло да се очаква в едно цивилизовано общество. Г. Белев, КВА, 196.

— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.

ВСЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Разпространение на действието или признака, изразявани от значението на втората част върху всички и всичко, напр.: всевластец, всеведение, всевиден, всевидец, всеядец.

2. Който обхваща напълно нещо като цяло или всички части от нещо, които притежават признака, изразяван от значението на втората част; общо-, напр.: всеславянски, всенароден, всесъюзен.

3. Означава пълнота, най-висша степен, изчерпателност на признака, на качеството, изразявани от втората част; най-, напълно-, пре-, напр.: всесилен, всемъдър, всевелик.