ВСЕБЛАГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕБЛА̀Г, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всебла̀ги, прил. Книж. 1. Само ед., само м. Един от епитетите на Бога — който се отличава с най-голяма доброта; преблаг, предобър. — Някому Бог не е приготвил мъки, защото е всеблаг и всемилостив, а людете, служейки на Сатанаила, изкупват с делата си вечни страдания. М. Смилова, ДСВ, 95. И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 76. Той [Борис] вдигаше десница и ги благославяше в името на милосърдния и всеблаг Христос. А. Гуляшки, ЗВ, 55. И ето, цялата му свита, / изтръпнала, тогаз попита: / "Какво направи ти, всеблаги?" Хр. Смирненски, Съч. II, 96.

2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса. Н. Лилиев, С 1932, 63. И светът уморен от борби, от раздор, / в кръв удавен, ще бъде готов / да повдигне молителен, плачущи взор / към всеблагата, кротка любов. Ив. Вазов, ИГП (превод), 127.

3. Който е много добър; предобър. Авторът на трагедията "В полите на Витоша", прочее, не е всеблаг като автора на "Змейова сватба". М. Кремен, РЯ, 159. На крак, народе, съдниче мъжествен, / мъстително всеблаг и строг. Д. Полянов, Избр. ст, 39.

4. Като същ. всеблагият м. Господ, Бог; всевишният, всемилостивият, всемогъщият, всевластният. Всеблагият, който беше оставил някога сина си да бъде разпънат на кръст от хората, не обърна внимание на тази гореща молитва. А. Гуляшки, ЗВ, 52. И ако има нещо гряшно в тие мои думи, нека ме прости Всеблагият. Т. Влайков, Съч. II, 288.