ВСЕБЪЛГАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до всички българи и до цяла България; общобългарски. През време на великденската църковна служба той не спомена, както винаги досега, името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква. Д. Талев, ПК, 24. Личното хайдутство и четничеството прераснаха в масова всебългарска революционна организация. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6.