ВСЕВЀЧЕН

ВСЕВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е постоянен, траен и няма край във вековете; вечен. Само народът е постоянен на тая земя, твърд като нея, неизменен като нея, със своята всевечна мъка. Д. Талев, ГЧ, 316. Грешник е той

[властителят]. Обречен е на гибел всевечна и милост не ще го осени. П. Константинов, ПИГ, 52. През сумрака на тежки горести и грижи, / през грохота всевечен на труда, / ще заблести предутринна звезда. Хр. Смирненски, Съч. I, 102.

Списък на думите по буква