ВСЕВИЖДАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕВЍЖДАЩ, -а ,-о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който притежава способността да вижда всичко. Бог е всевиждащ.

2. Обикн. за очи, поглед — който вижда всичко. ● Обр. На кораба си имаме и всевиждащи очи. Независимо дали е тъмна нощ или непрогледна мъгла, в радиус 30 мили около нас ние оглеждаме с радар. Б. Трайков, ВО, 9. Изкуството, мили мой, е всевиждащото око на самопознаващия се човек. Ем. Манов, ДСР, 121.