ВСЕВИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕВЍШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, в обръщение за м. р. ед. ч. всевѝшни, прил. Книж. 1. Епитет на Бога — който стои над всичко в света. Всевишният создател брани твоята глава... Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 87. — И птичките с песни славословят твореца всевишни. Елин Пелин, Съч. IV, 88.

2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. Но сега в цялата гора бе спокойно и никой не знаеше милосърдие всевишно ли закриляше града, или изпитание от небето му се готвеше тежко. П. Константинов, ПИГ, 24. Аллах е милостив, той за всички се грижи и каквито изпитни за мюсюлманите да е проводил, от Рахманбеговото огнище не се е възроптало против всевишната му воля. П. Тодоров, И II, 18.

3. Като същ. всевишният и в обръщение всевишни м. Господ, Бог; всеблагият, всевластният, всемилостивият, всемогъщият. — Щастливи бяхме ние под вашето мъдро и добросърдечно управление; дано Всевишният ви дари с благодатта си; вярваме, тъй ще бъде и занапред... Ст. Дичев, ЗС I, 363. — Най-висшата воля е на Всевишния — посочи игуменката нагоре, — най-напред на нея трябва да се покоряваме. В. Геновска, СГ, 216. При Мальовица,.., човек изпитва чувството, че се извисява към селенията на Всевишния. А. Христофоров, О, 76. Ти чуваш ли, Всевишни, ти знаеш ли, о боже, / за дръзките неправди, покрусени борби? В. Карагьозов, Избр. пр, 61.