ВСЕВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕВЛА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има пълна и неограничена власт над всички и над всичко; пълновластен. До тоя ден той [Сюлейман ага] беше стоял в тоя двор всевластен господар и съдник. А. Дончев, ВР, 169. Да се каже, че в тая минута той приличаше на всевластен и победоносен цар, би било малко. Й. Йовков, Ж 1945, 126. — Ако ви трябват лекарства, господин докторе, аз ще ви намеря, каквито си искате! — заяви тя с тона на човек, който се чувствува всевластен в града. П. Славински, ПЩ, 295. Тя беше безгласна робиня, а Морти — всевластен и зъл господар, комуто никой в къщи не смееше да противоречи. С. Чернишев, ВМ, 49. ● Обр. И възмущението расте, като се насочва срещу целия режим на всевластното господство на капитала. Пл, 1934, бр. 1554, 3. Зората пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ, / и новий ден с всевластна мощ / горите тъмни озарява. Хр. Смирненски, Съч. I, 109. И като истински рудар изравящ / човешката и земната руда / и в чист и твърд метал я претопяваш / в клокочещите пещи на труда. / И този чудотвор метал окриля / и дава твърдостта и младостта / на твоята несъкрушима сила, / на твоята всевластна красота... РД, 1959, бр. 256, 3.

2. Рядко. Като същ. всевластният м. Господ, Бог; всевишният, всеблагият, всемилостивият, всемогъщият. Всевластният реди съдбините на всинца ни, реди ги към добро, щом пази царя и царщината ни от делата на непокорните. Вечна му слава! М. Смилова, ДСВ, 190.