ВСЕВЛАСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което има неограничена власт над всичко, което владее всичко съществуващо; владетел, вседържител. Невидим и нечут от никого, живей / в сараите си там всевластник Огнян Змей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 58. ● Обр. Но щом простре ръка душата ти да вземе / тя в миг ще се смути; Всевластникът живот преварил я навреме? — / и ти... отдавна без душа си ти! Хр. Смирненски, Съч. I, 29.