ВСЕГДАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕГДА̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Който е непрестанен, постоянен; вечен, всякогашен. Какво нямаше в тия гласове! Не туптеше ли тук техният всегдашен копнеж за родината, за дома? Ст. Дичев, ЗС I, 167. Макар че време сега не ми оставаше много — .., пак се отдадох на моята всегдашна слабост. Не можах да устоя на изкушението да се спирам тук-там по пътя. Н. Попфилипов, РЛ, 18. Издайствата и подлостите, отвсякъде и от всички, дойдоха подир катастрофата, нейни всегдашни изчадия... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна-ще майчин страдалчески лик / и няма да чуват, в пияна забрава, / за помощ синовна всегдашния клик. П. К. Яворов, Съч. I, 58.