ВСЀКИ

ВСЀКИ, вся̀ка, вся̀ко, мн. всѐки и всѝчки, дат. всѐкиму, вин. всѐкиго (само за лица от м. р. във II знач.), обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. Само ед. Един, който и да е, взет отделно от дадена общност, съвкупност, без да се изключва някой от нея. Дали двамината са чакали на пътя да се изниже край тях цялата редица от ездачи, всеки от които можеше да вдигне ятаган и да ги съсече, или са се качили в гробищата, разбрах чак когато пътеката изви далеч напред и аз хвърлих поглед надире. А. Дончев, ВР, 15-16. Като че искаше да каже: "Какво се чудите? Занаят, като всеки занаят." Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 26. На обед майката даде по едно яйце на всяко дете. Св. Минков, ПК, 20. Всяко зло за добро. Погов. // Само ед. Със същ., означаващи определен момент, период от време. Един, който и да е, взет отделно от даден ред, поредица от еднакви неща без изключение. В клоните на тая чудна върба открай време имаше дванадесет щъркови гнезда и всяка пролет в тях идеха и мътеха дванадесет чифта щъркели. Елин Пелин, Съч. II, 7. За какво ще тъжа? За мама ли? Но от нея всеки ден получаваме добри известия. В . Друмев, И, 6. Особено обичаше той да изрежда на поп Ставря, който всяка неделя му идеше на гости,.., имената на четиринайсетте си сина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. // Само ед. с числ. редни. Един, взет отделно от елементите, които по белег се отличават от останалите в даден ред и се повтарят на определен интервал. Та, думата е, че и в София кафенетата бяха много, всеки втори дюкян из чаршиите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 126. Отведнъж в това "хю, хю, хюююю" аз видях провикванията на шаферките,.., долавях речите и тостовете на сватбарите, където всеки втори човек държеше реч. Й. Радичков, ПЦ, 58.

2. Само мн. всеки с числ. бройни. Без изключение, които и да са от даден последователен ред еднакви и повтарящи се на определен интервал или на определено разстояние части, взети отделно, като цяло. Пор‑

тиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас, съобщава направлението на треновете. Ал. Константинов, БГ, 4. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачки се спира и продължително кашля. Елин Пелин, Съч. I, 206. Както знаете, караули пазят на всеки сто разкрача на брега. Ив. Вазов, Съч. VI, 57.

3. С мн. всички и (остар.) всеки. Какъвто и да е; всякакъв. Когато изгуби всяка надежда, той се изправи на селския беден чардак срещу гъстата мъгла, непроницаема като неговото бъдеще. Елив Пелин, Съч. II, 180. Той се приближи към нас без всяка предвзетост и без всеки театрален жест. Й. Йовков, Разк. III, 130. В 559 г. нови славенски пълчища нападнали на империята и достигнали без всяко съпротивление до дългата Анастасиева стена. М. Дринов, ППБН, 23. Считайте се от днес освободени от всеки тягостни връзки с мене и вярвайте пак в почитанието ми. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 121. Болният е вън от всяка опасност. // Остар. Рядко. Всякакъв, най-различен. Тълпи, разнообразни, многобройни, / от всеки род, жени, мъже, деца, / тук сливаха гласа си в жалби знойни. К. Величков, Ад (превод), 37. После го оставиха, като му пожелаха лека нощ и всяко щастие. Ив. Вазов, Съч. ХII, 115.

II. Вместо същ. Само ед. Един, който и да е човек от дадена общност, съвкупност, взет отделно без изключение. — Хайде, всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 3. Очите ѝ били черни като тая черна нощ, и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. Елин Пелин, Съч. I, 8. От тука някой да извика, дето е с по-гърляст глас, всеки ще чуе. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124. Целуна ме [дядото] и ми рече: — Пътят ти е хубав, но опасен. Пази се и не се доверявай всекиму. Сл. Трънски, Н, 60. А дядо Славчо всичко знае и всекиго ще на ум и разум да научи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Всеки се е родил с късмета си. Погов.

ВСЍЧКИ мн., обобщ. местоим. 1. Вместо прил. Цялото количество от лица, предмети, обстоятелства и под. от даден вид, без да се изключва нещо от тях. Ето защо Крум щастливо се обръщаше в леглото и премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. К. Калчев, ЖП, 229. Последните думи трепереха на устните му [на подсъдимия]. Надали би могло да се отгатне — съжаляваше ли за станалото или го преживяваше с всичките му сладости. Г. Стаматов, Разк. II, 138. Може би не всичките му шеги [на Сашо Сладура] блестяха с остроумието си, но начинът, по който ги казваше, винаги пленяваше. Г. Данаилов, ДС, 191. Мрежата в окото не е във всичките си части еднакво чувствителна за светлината. И. Гюзелев, РФ, 314. И ще гръмне навред по земята: / "Пролетарии от всички страни / пролетта и за нас прозвъни / с огнекрилия зов за борбата!" Хр. Смирненски, Съч. I, 111.

2. Вместо същ. Обикн. нечленувано (за лица) и членувано (за животни и предмети). Лицата, предметите, явленията от дадена общност, съвкупност в цялото си количество без никакво изключение. И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите. Елин Пелин, Съч. III, 10. — Слушай, булка, дай на всички по едно [питие] от мене, кой каквото пие. Аз черпя. На всички дай! Й. Йовков, ВАХ, 36. — Ии, ама аз що свят съм изръшнал!.. Туй Гюргево, Турно-Магурели, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац,.. — всички съм ги изредил. Ал. Константинов, БГ, 6. — Защо плачеш, Косе Босе? — Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Ран Босилек, ВП, 27. Ний всички сме деца на майката земя. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. "Един за всички, всички за един — / задружно към успеха да вървим!" Ем. Попдимитров, СР, 22.

Всеки един. Разг. Всеки. И всякога всяка една работа дядо Славчо се самичък ще нареди. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5. Оттам той тръгна през мерата и прегледа всички ниви и ливади на Станиния баща. Той спираше пред всяка една и пред всяка една се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. III, 134. Всеки момент (миг,час); всяка минута. Разг.; На всеки миг (час); на всяка минута. Остар. 1. В най-скоро време, почти веднага, в следващия миг, момент. Корпусът на парахода така силно заскърца, сякаш всеки момент ще се разглоби. Г. Белев, КВА, 331. И пред нас всяка минута можеше да се яви неприятел. Й. Йовков, Разк. II, 113. Всеки час се очакваше сръбска войска да нападне града. П. Здравков, НД, 29. На всеки миг една сполучила граната можеше да запали джепането и да хвърли на въздуха всичко. Ив. Вазов, Съч. ХII, 171. 2. През цялото време; винаги, непрестанно. — Вземете предвид и двата закона: божият, който ни говори всяка минута да пазим живота си от чудовища.., и човешкият, който разделя деянията на престъпни и непрестъпни. Елин Пелин, Съч. I, 197. Всички наопаки, той на терсене. Разг. Пренебр. Употребява се за много опак, неразбран човек. Всяка коза на (за) свой крак. Разг. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че за собствените си постъпки сам отговаря. Отче, не си прави труд, ние сме безбожници — обади се Борис. — Ти ще отговаряш за себе си — обърна се наставнически свещеникът. — Всяка коза за свой крак. Г. Караславов, Т, 118-119. Във всеки случай; всеки случай. Разг.; На всеки случай. Рядко. За подчертаване на една от въз‑

можностите, която се предполага като действителен факт; при всички положения, обстоятелства. На обед ще се връщаш ли? — Едва ли. Ти във всеки случай не ме чакай. Ем. Манов, ДСР, 120. Не погледнах часовника за времето, но всеки случай не беше по-рано от десет часа вечерта. Сл. Търнски, Н, 107. Дали градът е съществувал в древността, не се знае с положителност. На всеки случай най-високите скали на града се наричат "Римското кале". Й. Радичков и др., ГСП, 17. Във (от) всички времена. Винаги, всякога. Но хората във всички времена все ги блазнила мисълта, че урядбите и законите могат им оздравѝ благат и честит живот. Й. Груев, СП (превод), 1-2. За всеки случай. Ако се яви нужда, евентуално. Когато работничките почнаха по-настоятелно да искат парите си — затвориха голямата порта и повикаха стражари. Да се въртят пред фабриката — за всеки случай. П. Спасов, ХлХ, 113. Столетов почистил из основи екипажа... Спас махна с ръка. — Важно е и ние да се доберем. Довиждане за сега. Аз пак ще проверя за всеки случай. Д. Добревски, БКН, 17. Изгърмявам / изгърмя (изпуквам / изпукам, изхабявам / изхабя) всичките си патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите си или резервите си. Меря всяка <своя> дума (приказка). Разг. Сдържан съм в думите си, говоря малко и внимателно обмислям това, което казвам. Домакинът смукна от цигарата си и като премисляше и мереше всяка своя дума, отговори. Д. Спространов, ОП, 85. На всяка дума капак. Разг. Готов отговор (употребява се за бърз, остроумен отговор при спор, за умело направено възражение). На всяка крачка (стъпка). Разг. Непрекъснато, много често. Вместо да ти каже истината, той отново те е излъгал! Тоя човек на всяка крачка те лъже, а ти си готов да му вярваш! П. Вежинов, СО, 45. На всяка стъпка [във Варшава] — високи скели : бързо се градят нови постройки. В. Фурнаджиев, МП, 71. На всяка цена. Разг. Непременно, въпреки всички пречки. Ако се случи нещо лошо с Митко, да знаеш, ти си ми син и на всяка цена да отмъстиш за тия наши мъки. Сл. Трънски, Н, 105. На всяко гърне похлупак (захлупак, капак); на (във) всяко гърне <и> мерудия. Разг. Ирон. За човек, който се меси навсякъде, във всички работи, където трябва и където не трябва. Старецът киснеше по цял ден в кръчмата и щом започнеше спор, беше на всяко гърне похлупак. — И ти, все ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116. Намирам / намеря (слагам / сложа) на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, мога веднага да отвърна, да отговоря. Бай Андрей беше пълен с турски мъдрости. Той обичаше хумора и слагаше на всяко гърне похлупак. Сл. Трънски, Н, 21. Очите ми играят на всички страни. Разг. Внимателно, зорко наблюдавам и оглеждам всичко наоколо, старая се да видя всичко, да не пропусна нещо. На път [Филчо] винаги караше след Богдана, очите му играеха на всички страни, гледаше да не пропусне някой богат турчин. К. Петканов, Х, 129-130. По всички линии. Книж. Във всичко, във всяко отношение. Не бил и добър баща! — .. А съпруг? — тази скучна немска добродетел той я е компрометирал по всички линии, за което има безброй свидетелства в писмата му до разни хубави и умни жени. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 8. По всички показатели. Книж. Изцяло, без пропуски. Изпълнихме плана по всички показатели. По всички<те> правила <на...>. Според обичая, практиката, съобразно с приетите изисквания или с изискванията в някаква област, в някакво отношение. До обзаведената по всички правила баня имаше спалня с два кревата. Г. Белев, КВА, 328-329. Той посрещна неканения си гост по всички правила на гостоприемството. Д. Талев, ПК, 135. Аз бях тогава член на Окръжния съд, но това никак не ми пречеше.. да стоя на стража по всичките правила на изкуството. Ал. Константинов, Съч. I, 154. По всяка вероятност. Вмет. израз. За изразяване на предположение; вероятно, навярно. Лекарите констатираха сътресение в мозъка от удар с тъп предмет, по всяка вероятност — дърво. Г. Караславов, СИ, 95-96. С всеки изминат (нов) ден. Постоянно, непрекъснато; все повече. Когато той сучеше жадно с едва разпукнатите си устнички, тя съзерцаваше личицето му, което с всеки нов ден се избистряше и се оформяваше. Г. Караславов, ОХ IV, 261. Политическото съзнание на недоволните народни маси расте с всеки изминат ден. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. С всеки миг (час); с всяка минута. Разг.; На всеки миг (час); на всяка минута. Остар.За означаване на всеки следващ момент. "Мъглата на всяка минута се сгъстяваше и талазите ѝ забуляха всички около мене." Ив. Вазов, Съч. ХII, 49. С всички сили. 1.В съчет. с работя. Разг. С най-голямо старание, с голяма енергия, без да се щадя (работя). 2. В съчет. с тичам (бягам). Разг. Много бързо, извънредно силно (тичам). Хвърлям всички<те си> сили. Разг. Заемам се да извърша нещо с най-голямо старание, без да щадя себе си. За да свърши този труд, той хвърли всички сили, изостави всичко друго.

— Други (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форми: сѐки, ся̀ка, ся̀ко, мн. сѐки, сѝчки.

Списък на думите по буква