ВСЕКИЧА̀СЕН

ВСЕКИЧА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който става, извършва се всеки час; ежечасен, непрекъснат. По същото време той [докторът] имаше един безнадеждно болен пациент. Отдаде се на денонощни, на всекичасни грижи. Вл. Полянов, ПП, 151. В средата на политическите затворници те [Юрдан, Борис и Иван] бързо укрепнаха, заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Те живееха трескаво, те гълтаха всекидневните, всекичасните политически уроци на по-възрастните и по-опитните партийци. Г. Караславов, Т, 92.

2. Който съществува постоянно; постоянен. Те действително ценят човека и го ценят не отвлечено, само на думи, а го ценят в своите всекидневни, всекичасни конкретни отношения. Г. Караславов, Избр. съч. III, 325. Всекичасните опасности,.., бяха му станали като свой елемент. Ив. Вазов, Съч. VI, 72.

Списък на думите по буква