ВСЕЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕЛЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Книж. Прил. от вселена; вселенски, всемирен, космически. Че няма дух и няма вещ / вън от гърдите мои — пещ / на живия вселенен плам,/ на цялата вселена храм. П. К. Яворов, Съч. I, 71.