ВСЕЛЯ̀ВАМ

ВСЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вселя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Рядко. Поселвам, настанявам някого някъде, в нещо (Ст. Младенов, БТР).

2. Прен. Ставам причина нещо (мисъл, образ, дух) да проникне и остане трайно в съзнанието, мислите, чувствата на някого. Фейлетоните на Алека, покрай бай Ганьо, спечелиха симпатиите на българското общество. Те направиха името му популярно... И с това висшата награда за един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ — се падна на негова чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Сега Радомир разкриваше друг свой образ и се обръщаше против него,.. Или може би сатаната искаше да го накаже за братоубийството, като е вселил духа на убития в сърцето на родния му син. Д. Талев, С II, 154. Тая относителност.., толкова криви схващания е вселила в народа по всички културни проблеми. Р, 1927, бр. 257, 1.

3. Ставам причина, правя да се появи и задържи трайно у някого нещо (обикн. някакво чувство); възбуждам, предизвиквам, вдъхвам. Хората няма да го [Димитър] забравят. ..Не малко сирашки сълзи изтри той,.. И всели такъв страх в сърцата на бейове и паши, че те мъчно дигаха ръка срещу някоя сиромашка българска къща... Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. С дума пълководецът вселява храброст и мъжество в сърцата на всички во̀йни. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, 81. Хубава си, моя горо,/ меришеш на младост,/ но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост. Л. Каравелов, Съч. I, 127. Всели, Боже, у сърца ни / обич към народа,/

да милеем, да жалеем / правда и свобода. П. Р. Славейков, ЧВО, 49.

4. Остар. Книж. Установявам. Те [Стоиловите управници] управляват сега с най-голямо насилие и всячески се трудят да вселяват терор в населението. Сб. Пер п II, 1894, бр. 1504, 3. вселявам се, вселя се страд.

ВСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; вселя̀ се св., непрех. 1. Установявам се, настанявам се някъде трайно. — Господарю, зло се всели в градището на Горно поле: нощ цяла по стените на сараи и кули пламъци зелени играят и дете пищи, та къса сърца от гърди! А. Страшимиров, А, 211. Градини дето бяха, там пустош се всели,/ дръвце не мята сянка, ни извор ръмоли,/ и името на царя покрива тма дълбока. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 39.

2. За чувство — появявам се, пораждам се у някого и се задържам трайно. И тъкмо защото Въкрил е бил арестуван от Кавръчето, дълбоко в Станкиното сърце се всели тежка, непонятна тревога. Г. Караславов, ОХ IV, 259. Страх, леден страх се всели в сърцето ти, базилевсе! Ти почна да се затваряш — и никому не разкриваше душата си, — сякаш цял свят криеше за тебе нож! Н. Райнов, ВДБ, 136. Тъга се бе вселила у Домна, откак забеляза, че Христофоров хладнее. Б. Болгар, Б, 50.

3. Остар. Книж. Заселвам се, установявам се някъде. И всели се Каин в място пустинно, за да не дойде човек при него. Н. Райнов, БЛ, 53.

4. Остар. Книж. Въплъщавам се (във 2 знач.). В празника [на Кирил и Методий] се вселява всичкото съдържание на понятието обособен, един и с историческо минало български народ. Р, 1926, бр. 219, 1.

Списък на думите по буква