ВСЕМИЛОСТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМИЛОСТЍВ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всемилостѝви, прил. Остар. Книж. 1. Обикн. епитет на бог или цар — който е милостив към всички и във всичко; всемилосърден. — Света майко Божия, всемилостива... Ти виждаш: сърцето ми не е в моя власт, както и не мога да го спра в гърдите си или да го накарам да затупти в гърдите на мъртвия. Д. Талев, С II, 88. — Аллах, недостоен съм, грешен съм, Аллах, но ти си велик и всемилостив, смили се и над мене, грешника. Х. Русев, ПЗ, 275. — Славейче! — извика силно момичето. — нашият всемилостив император желае да му попееш малко! Св. Минков, СЦ (превод), 8.

2. Като същ. всемилостивият м. Рядко. Бог; всевишният, всемогъщият, всесилният. Първи изправиха на съд Калеко. .. "Падни пред всемилостивия и пресветата му майка, отречи се трикратно от Сатаната и ще бъдеш отново приет в лоното на единната, свята, съборна църква." Ем. Станев, А, 172.