ВСЕМИЛОСТИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМИЛОСТЍВО. Остар. Книж. Нареч. от всемилостив; всемилосърдно. Не говори, за да не се сърдят нашите дълбокомислени политици-дуалисти и нашите всезнаящи просветители,.., които просветители мислят, че ние трябва да цалуваме суровицата, с която ни бият, за да можем с това да придобием "благоволението" на султана, който тогава всемилостиво ще подари свободата на народа ни. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 24.