ВСЕМИРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМЍРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. 1. Книж. Качество на всемирен. Възхождала високо буржоазната идея за нацията, за автономността и независимостта на българския народ, на фона на агонията и залеза на великата идея на Византия за универсалност и всемирност. Т. Жечев, БВ, 170.

2. Поет. Всемир, свят. Всред тая грандиозна планинска всемирност усещам уюта на всенародната светиня [Рилския манастир]. П. Росен, ВПШ, 181. И цялата всемирност проговори / в извивките на моя детски стих. Н. Лилиев, с 1919, 66.