ВСЕМОГУЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕМОГУ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Всемогъщ. Обичта към Стремски, уважението към чича му, бяха слаби пред волята на всемогущия хаджи Гъча. Ив. Вазов, Съч. XXV, 33-34. Въодушевлението, което стана на Богоявление, разплака даже и продадените, подлите и низките душици и накара ги да видят, че волята на цял един народ е всемогуща. С, 1872, бр. 32, 254. Радвай ся, парице, / всемогуща царице! П. Р. Славейков, КМ 1871, 56.

— Цсл.