ВСЕМЪ̀ДЪР

ВСЕМЪ̀ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, в обръщение за м. р. ед. ч. всемъ̀дри, прил. Остар. Книж. Обикн. като епитет за бог — който е най-мъдър от всички. Колко тряба да е всесилен и всемъдър онзи [бог], който е създал светове толкоз безбройни, както зрънцата на пясъка край морето! Пч, 1871, бр. 5, 65-66.

Списък на думите по буква