ВСЕОБЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕОБЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който обема, обхваща всичко или всички; всеобемащ, всеобхватен, всеобхващащ. Всички комбинации на материята са се осъществили в безкрайната и всеобемна вселена. П. Вежинов, СП, 29. Домна усети, че ѝ призлява. Тракането на машините ѝ се стори диво, стихийно, всеобемно. Б. Болгар, Б, 34. Отложил всяка грижа земна,/ към тебе, Господи, воззвах,/ и видях, и в сърце познах / аз милостта ти всеобемна. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262. // За чувство — който обзема, обхваща, овладява изцяло, напълно някого; всеобхватен. Любовта към живота, гордостта от победата на новото,.. — всичко се прелива в едно голямо, всеобемно чувство — радостта. Лит. XI кл, 357.