ВСЕОПРОЩАВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВСЕОПРОЩА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който прощава всичко и на всички. По Виа Апиа / минава той [Исус Христос] — неземен,/ тъжен,/ бос,/ безмилостно всеопрощаващ. Л. Левчев, О, 25. Само като си представеше страхотния гняв на баща си... А пък сълзите на майка му, прилошаването ѝ,.. А после всеопрощаващата ѝ усмивка от леглото, потънала в белите чаршафи, малка и безпомощна. И. Велчев, КЕЛ I, 65.

2. Който е свързан с всеопрощение. Баща ѝ я гледаше някак странно, с широко отворени очи, от които струеше голяма, всеопрощаваща любов. И. Петров, МВ, 201. Всеопрощаващият разум винаги изглежда по-мъдър, но той не е по-добрият разум, защото осъжда човека на пасивност пред злото, прави го съучастник на престъплението. Ем. Манов, БГ, 139-140.